| Брой 3 (135), Година XV, април 2005 |
|
|
Повече от 30 деца с диабет, подбрани от цялата страна и положили много усилия и старание за постигане на добър контрол на кръвната си захар, прекараха шест фантастични дни сред Родопите с финансовата подкрепа на Ново Нордиск. По инициатива на председателя на Сдружение "Шехерезада - вълшебният свят на децата с диабет" "сладките" малчугани и още толкова родители с тях, бяха настанени при изключително добри условия във вили "Райковски ливади", на 2 км от Пампорово. Разнообразната програма включваше училище по ски и ски-състезания, посещение в Обсерваторията и Планетариума, поход до телевизионната кула и до Бачковския манастир, различни конкурси, много игри и танци. Грижата за децата по време на лагера бе осигурена от детски ендокринолози от Специализираната болница за активно лечение на детски диабет в столицата, които познават децата от началото на заболяването им. На официално тържество по случай изпращането на децата в хотел SPS в Пловдив присъства народната представителка Нонка Матова - зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в Народното събрание и депутатът от този район д-р Рупен Крикорян. За това как се е родила идеята за създаването на гражданското сдружение "Шехерезада - вълшебният свят на децата с диабет", за направеното досега и за бъдещите планове ни разказа председателката на сдружението Елисавета Котова: - Може би всичко се случи, защото аз съм потърпевша - моята шестгодишна дъщеря е с диабет. Още когато бяхме в детската клиника в София имах дълъг разговор с д-р Константинова на тема има ли възможност за лагеруване на децата, където те да могат да почиват. Оказа се, че няма такава база в момента. Още тогава у мен се породи идеята, че трябва да се направи нещо за тези деца, за да се приобщават към останалите, да разберат, че с нищо не са по-различни от околните, освен това, че трябва да се спазват диета, да се хранят в определено време и т.н. Споделих намерението си с д-р Константинова, която ме подкрепи изцяло, за което съм й благодарна. И така, на 9 юли 2004 година сдружението бе регистрирано. На 11 септември - аз съм го обявила за наш рожден ден - се състоя първата ни сбирка с деца и родители. Тогава бяха 11, сега са вече 50! Събрахме се, запознахме се, разказах им какви са идеите ми за сдружението. Всички се зарадваха много, защото до този момент в Пловдив не е имало организация за деца с диабет, а само за възрастните. Оттогава редовно се събираме в последната събота на всеки месец с родителите. През останалото време осъществяваме онова, което сме решили да правим. На 14 ноември във връзка със Световния ден на диабета, с подкрепата на Ново Нордиск, организирахме детско парти, последва нова такава сбирка, в началото на януари - още една... И стигнахме до днешния първи голям лагер в Пампорово, нещо, което надявам се, ще се превърне в традиция. Миналата година имаше нещо подобно, но с по-малко деца. Сега всичко бе организирано много добре. Отидохме в планината не само, за да се карат ски, но и с точен план къде и какво ще се прави всеки ден. Определихме и време, в което д-р Константинова и д-р Деспотова да разговарят с всяко дете поотделно. Наблюдавахме как се чувстват децата в планината и сме сигурни, че всичко това беше от полза. Надеждата ни е в бъдеще да има още много такива мероприятия. Наистина организацията е много трудна, защото всичко опира до финанси. Но аз съм се ангажирала вече и правя това с удоволствие, защото съм майка на дете с диабет и знам от какво има нужда и какво трябва да бъде направено, за да е всичко по-лесно. Много се дразня, когато представям сдружението и ми се казва: е, нали не е толкова страшно, не е толкова сериозно. Не е така. Който казва, че детският диабет не е нещо сериозно жестоко греши. Ако не се спазват всичките правила - режим на хранене, поставяне на инсулин, физическа активност, самоконтрол - последствията ще дойдат, когато децата са вече големи, а ние нали искаме да ги няма тези последствия в крайна сметка? Децата са бъдещето ни. На България й трябва не болен, а здрав народ. И се надявам, че хората наистина ще разберат защо е направено това сдружение и защо искаме да се обръща внимание на децата с диабет. А лагерите трябва да се превърнат в школа за обучение на децата как да управляват своя диабет под формата на игри, на занимания, и с родителско присъствие разбира се, докато всяко дете стане напълно самостоятелно. |